©2020 katerinaneynska.com

Смяната на времето

Навън като че ли валял слаб дъжд. Или по-скоро се топял снегът, последният сняг. Било Времето преди да започне всичко. Когато чудовищата най-после обръщали едри гърбове и се оттегляли. Мъгливите фигури се свивали, смалявали и сливали с вече ограниченото пространство на сенките. Стаените, направо задълго упоени копнежи, разтърквали объркано очи с усещане за надигаща се съвсем забравена сила. Вдишванията ставали изведнъж дълбоки и широки, ушите се наостряли от звън на несъществуващи звънчета, а вятърът се превръщал все повече в приятел. 

Обичал да се сменя времето. Загубва сън, печели светлина. Загубва светлина, печели сън. Всеки път печелиш нещо различно. Но сега, днес е моментът със светлината. Фокусът е и винаги ще бъде върху светлината. Дори когато (си мислиш, че) имаш нужда да си починеш от нея, то е единствено за да може след време да нахлуе обратно с гръм, трясък и великолепие. Тя, загубената и вечноочакваната.

Днес ще вечеря по-късно. Дори ще седне да пише след това. Новите му мисли ще оформят нещо такова:
Започва с Тиери. Той живее на горния етаж и е на 12 години. Следобед минава през двора, излиза на улицата и тръгва нагоре. По широката улица с къщи с елегантни дворове и големи дървета. Стига до къщата на Жу, свирва ѝ. Жу е на 13, едновременно нежна и бойна. Понякога под бойното прозира нежното, друг път под нежното прозира бойното. Жу изскача бързо и двамата отиват да си вземат от палачинките с кленов сироп до станцията на метрото. Носят ги до канала с лодките, който минава през парка, сядат на слънце, провесват крака над водата и омитат палачинките мълчаливо. Между тях има привличане, но повече са приятели.
След това броят патиците, обсъждат акордеониста отсреща или жената с маймунката. И най-после започват да избистрят своя план за...

В почивките от писането ще блуждае, трескавите му доскоро мисли плавно ще приемат формата на неочаквана и благодатна енергия. Ще се усмихва на черното си куче с едра муцуна и весел нрав. Ще му даде повече храна и обещае дъълги разходки. 
Накрая ще си легне по никое време и ще сънува възторжена приказка под и над кристални води, по които леко се носят кораби с искрящи от белота платна.