©2020 katerinaneynska.com

Смокини

За първи път ядох смокиня, когато бях на 23 години. Да, точно онзи лепкав, възсладък и възлетен плод със семчици, който расте по дървета с големи, заоблени листа, които миришат хем много хубаво, хем много южно. Ухаят, де. Из целия стар град в Созопол (в Новия не съм стъпвал от години, не знам как е). 

- Нещо не беше, както... давай пак - каза приятелката на красивия Джейсън с големите тъмносини очи. Относно настоящата му роля във филма “Океан ден”, за която се подготвяше в момента по домашному.

Жилавият рижав котарак с половин черно лице мина снизходително край тях и се излегна на перваза на прозореца. Бяха в Барселона. Беше 21 юни. В малка квартира на малка уличка в стария град. Котаракът там си живееше. Море, палми, църкви, портокали, Гауди от няколко дни.

Не съм в Барселона, в една къщурка в планината съм. Брат съм на Джейсън - Джон. Не съм чак красив. Притеснявам се, защото ни предстои зверски преход. А организацията в групата нещо започна да куца. Да, за пръв път опитах смокиня на 23, защото майка ми адски ме тормозеше да ям плодове и напук не ядох до късно.

Казвам се Яниса и съм принцеса. За първи път опитах смокиня на 23, защото така повелява традицията в нашето семейство. Смокинята е особен, особен плод.

Какво всъщност е смокиня? Някой знае ли какъв е вкусът на смокинята? Защо те ядат или не ядат смокини? Как човечеството се е въздигнало до такива предели благодарение на някаква значителна съставка в смокинята, която вече дори не съществува?!

Така извънземното същество с дълги, криви пръсти започна днес доклада си. Информацията беше изключително неясна и объркана, но все трябваше да започне отнякъде. Извънземното живееше на малка сива планета - една от по-незначителните, обслужващи човечеството. Владетелят ѝ - беше само един - имаше амбиция за разрастване в светови план, базирана на дълбоко проучване на върховните силни. Знаеше се, че всичко голямо при човечеството е започнало от една или няколко смокини. Извънземното ровичкаше в чекмеджетата с дългите си пръсти и в главата му се лашкаше тайната мечта именно то да направи някакъв пробив в изследването, поръчано от владетеля. Последните 17 преди него всяко в продължение на поне сто човешки години се беше мъчило, но резултат никакъв. Владетелят вече започваше да става нетърпелив, добре че поне бяха безсмъртни. Макар и, засега, отчайващо неспособни. 

“За първи път опитах смокиня на 23. Беше пай със смокини на пещ, приготвен от дядо ми. Препечен, ароматен и сладък. Най-вкусното нещо на света.”

Извънземното превъртя видеото няколко пъти, като най-силно се напрягаше при “ароматен” и “вкусно”, мъчеше се да си спомни или да разбере какво точно означаваха тези човешки думи. Мислеше да изгледа поне още два материала днес, но изведнъж се умори ужасно много, направо му се подкосиха краката, падна и заспа дълбок, минимум едномесечен сън.