©2020 katerinaneynska.com

Сега

Ежедневие

Сутрин е. Както всеки ден, успявам да се приготвя навреме и излизам. Обгръща ме почти пълен мрак, освен виещият се пред мен път, светещ в бледозелено. Вдигам триколката, за да я смъкна няколко стъпала, и започвам бутането по пътя. Не е тежко, монотонно е. Но пък е време за мен, в което мога да си мисля за толкова много неща...

Търкулан и търкулан

Имало двама търкулановци, един съвсем черен и един чисто бял, които се търкаляли по път сред поля. Идвали от някакво царство. Били напълно обли, невъзмутимо кръгли, търкаляли се редом и мълчали, защото нямали усти да говорят. Всичкото, което имали, било очи...

Ескапизо

Една наелектризирана пълнолунна Нощ на нощите (тоест от онези, през които определено не се спи) прозорецът ми странно засвети откъм двора. Станах от леглото да погледна. Дворът – почти градина – скрит между няколко блока и доста запуснат, бе облян в мека цветна светлина и на една просто така появила се врата пишеше с едри, блестящи букви...

Нещо в дълбокия сняг

- Знаете ли, че ленивецът храносмила порцията си от няколко листа в продължение на тридесет дни, като слиза от дървото долу само веднъж седмично, за да отиде до тоалетна. Пък един от основните ритуали на местно племе е свързан с може би най-едрите мравки в света, мравките “куршуми” – наричат ги така, защото ухапването им е болезнено почти колкото да те уцелят с куршум...

Случка с кукла

Бела беше много изящна кукла, много бледа, с кадифен тоалет и съвсем живи извивки. Очите й светеха в синьо-диамантено. Тя не беше детска играчка, а украсяваше тоалетката на майката на Елма. Но Елма я взе непозволено и отнесе в парка, където Бела бе изгубена, когато самата Елма изчезна...

Приказка

Дрон тичаше по просторната зелена поляна и ушите му се развяваха много приятно и смешно. В далечината имаше хълмове, тук-там горички, небето беше синьо и слънчево. Всичко наоколо възхваляваше първата седмица на юни...

Смяната на времето

Навън като че ли валял слаб дъжд. Или по-скоро се топял снегът, последният сняг. Било Времето преди да започне всичко. Когато чудовищата най-после обръщали едри гърбове и се оттегляли...

Още 5 минути

Имам голямо куче. Бобтейл. Казва се Брус. Умира да тича по една безкрайна наситенозелена поляна, украсена тук-там с дърво. По изгрев, когато слънцето е най-огромно и всяка сутрин сякаш точно се сътворява светът...

Гамага-магага

Често минавала лисица по поляната под терасата нощем. Черни бръмбари, колкото юмрук - вид щурци - също се подвизавали наоколо. Вдясно от терасата се виждал широк морски залив, вляво - обли хълмчета с още по-обли скали тук и там. По пътя - трънаци, маслини...

Смокини

За първи път ядох смокиня, когато бях на 23 години. Да, точно онзи лепкав, възсладък и възлетен плод със семчици, който расте по дървета с големи, заоблени листа, които миришат хем много хубаво, хем много южно. Ухаят, де. Из целия стар град в Созопол (в Новия не съм стъпвал от години, не знам как е)... 

Ден 2020-и посред Зима-К

Наричаха това пространство Виенския хотел. Може би заради множеството кристални полилеи, хвърлящи отблясъци от десетметровия таван. Или заради постоянната миризма на изкусно кафе. Тук имаше само напитки – топли, свежи или алкохолни... ядки и десерти...