Сега
Ежедневие
Сутрин е. Както всеки ден, успявам да се приготвя навреме и излизам. Обгръща ме почти пълен мрак, освен виещият се пред мен път, светещ в бледозелено. Вдигам триколката, за да я смъкна няколко стъпала, и започвам бутането по пътя. Не е тежко, монотонно е. Но пък е време за мен, в което мога да си мисля за толкова много неща...
Ескапизо
Една наелектризирана пълнолунна Нощ на нощите (тоест от онези, през които определено не се спи) прозорецът ми странно засвети откъм двора. Станах от леглото да погледна. Дворът – почти градина – скрит между няколко блока и доста запуснат, бе облян в мека цветна светлина и на една просто така появила се врата пишеше с едри, блестящи букви...
Нещо в дълбокия сняг
- Знаете ли, че ленивецът храносмила порцията си от няколко листа в продължение на тридесет дни, като слиза от дървото долу само веднъж седмично, за да отиде до тоалетна. Пък един от основните ритуали на местно племе е свързан с може би най-едрите мравки в света, мравките “куршуми” – наричат ги така, защото ухапването им е болезнено почти колкото да те уцелят с куршум...
Случка с кукла
Бела беше много изящна кукла, много бледа, с кадифен тоалет и съвсем живи извивки. Очите й светеха в синьо-диамантено. Тя не беше детска играчка, а украсяваше тоалетката на майката на Елма. Но Елма я взе непозволено и отнесе в парка, където Бела бе изгубена, когато самата Елма изчезна...
Смокини
За първи път ядох смокиня, когато бях на 23 години. Да, точно онзи лепкав, възсладък и възлетен плод със семчици, който расте по дървета с големи, заоблени листа, които миришат хем много хубаво, хем много южно. Ухаят, де. Из целия стар град в Созопол (в Новия не съм стъпвал от години, не знам как е)...
Красиви същества
Беше прохладен слънчев ден, бяха поседнали на тъмнозелената трева на хълма. Разговори, вятър, водна шир докъдето погледът стига. Той бе изцяло розов, и косата му бе розова, а очите му – големи, бадемови, с цвят на кехлибар. Към три метра висок. Тя беше светлосиня...