Девет дена на зеленото стъбло, долу борови иглички

Докато мисля, постоянно се превръщам

Или обръщам

Връщам се

Към всички себе си

И там се срещаме.

 

В градините великолепни, идваш. Липсваше ни.

Студени газирани води, автомобил, шестзвезден път

Вековни, многоцветна е водата. С лодка се стига иначе.

 

Къщата, терасата, жасмин.

А вечер шумолят в хълма, дивия, не ги виждаме.

 

Ще си разказваме - за сутрините, вечерите. Нощите забрави просто.

Докосвай камъните, да помниш повече.

Умори те слънцето? Нищо.

Играй, тичай.

Обичай.

 

Рисуваме, доста добре. Дзен някакъв.

Пак шумолят в гората и ни ядосват. Излезте, ей!

И малко дъжд валя, в езерото завъртя се

До отсрещния бряг препускахме със вятъра

 

Не ме закачай

или

Eй, гъделичка ме!

Да ни прибереш от детската градина следобед,

Чу ли?