Случка с кукла

Бела беше много изящна кукла, много бледа, с кадифен тоалет и съвсем живи извивки. Очите ѝ светеха в синьо-диамантено. Тя не беше детска играчка, а украсяваше тоалетката на майката на Елма. Но Елма я взе непозволено и отнесе в парка, където Бела бе изгубена, когато самата Елма изчезна. Всички се притесниха и издирваха момичето, но суматохата продължи точно два дни и Елма сама се завърна вкъщи. Какво се беше случило с нея? Тя постоянно откриваше парички и всякакви дребни съкровища, защото упорито гледаше в краката си, когато ходеше. За разлика от Гоео, най-добрият ѝ приятел, който беше страшно отнесен и губеше неща, мечтаейки и гледайки в небето, Елма пък намираше. Но от толкова гледане надолу накрая взе че направо влезе в земята. И ѝ отне два дни да измине някакво разстояние отдолу и надолу с главата, докато успее някак естествено да излезе обратно. Така и загуби красивата Бела в парка. И куклата имаше нещастието да бъде схрускана от Бой, големият сребристосив късокосмест пес на мадам Ру Ба. Не тъжете за Бела, тя бе кукла, все пак, хубава, но без душа. А Бой, за наказание или кой знае какво, светещите сини очи на Бела му влязоха буквално под кожата и запрозираха под челото му като втори чифт очи. На мадам Ру Ба точно това ѝ трябваше. Висока, стройна и тъмна, занимаваща се с най-различни спортове, за да се поддържа в отлична форма за любимото си хоби – скачане с парашут. Иначе много добър писател на криминални романи. Тя живееше в просторен апартамент на последния етаж в старинна сграда срещу парка, целият в светло дърво, бяло и пепел от роза, с френски прозорци и поетична тераса. Вместо да се учуди или притесни от “новия чифт светещи сини очи” на челото на Бой, мадам Ру Ба рязко го видя в друга светлина. По-точно - перфектно пасна на развръзката на последния ѝ роман, над който циклеше от дни.

©2020 katerinaneynska.com