Често минавала лисица по поляната под терасата нощем. Черни бръмбари, колкото юмрук - вид щурци - също се подвизавали наоколо. Вдясно от терасата се виждал широк морски залив, вляво - обли хълмчета с още по-обли скали тук и там. По пътя - трънаци, маслини, зукуми, пинии, палми, гигантски грамофончета, някакви дървета с пищни розови пухчета... Южно било. 

Момченце на година и половина с весела шапка и незнайкови панталонки стояло пред къщата и гледало към морето. Майка му го питала - къде отиде катамарана, отплава ли? То, доста сериозно: чао-чао. Тя пак питала: на кого казваш “чао-чао”? То, още по-сериозно - гамага-магага.

Наближавало девет и вече леко се свечерявало. Минало момиче с домашен коктейл, махнало им и отишло към плажа. Избръмчал тежко мотор на задно колело. Измучала крава, скрита в триметрова тръстика. Момченцето тръгнало да се прибира, вървяло след майка си и си мърморело: гамага-магага, чао-чао, гамага-магага.

Морето се полюшвало от смях.