top of page

Ескапизо

Една наелектризирана пълнолунна Нощ на нощите (тоест от онези, през които определено не се спи) прозорецът ми странно засвети откъм двора. Станах от леглото да погледна. Дворът – почти градина – скрит между няколко блока и доста запуснат, бе облян в мека цветна светлина и на една просто така появила се врата пишеше с едри, блестящи букви: Добре Дошли в Ескапизо, Лунапаркът на Лунапарковете

Сякаш само това съм чакала. Метнах едно яке, шмугнах се през прозореца (все пак сме на първия етаж) и набързо се озовах пред вратата. "Ескапизо"? С удоволствие.

Попаднах в центъра на огромен, богат, вълшебностаринен – определено Лунапарк на Лунапарковете. Без деца, без семейства. Посетителите бяха самостоятелни. До мен веднага изникна голямо черно куче – порода Дог.

 - Здравей, скъпа, аз съм Доги. Добре дошла в "Ескапизо". Забавлявай се и ако имаш нужда от нещо – само свирни.

 - Здравей, Доги. Все пак – какво е това място, този... лунапарк?

 - Място за почивка и забавления. И да срещнеш някой познат – после, в реалния свят, няма да си спомняте. Не можеш да останеш завинаги тук, но можеш да идваш, когато си пожелаеш. Явно си имала нужда от такова място – "Ескапизо" се появява само на много нуждаещите се от почивка от реалността. И притежаващи немалко въображение, естествено.

Дали сънувам? И тук е нощ и всичко изглежда съвсем истинско – и шарените захарни памуци, и огромните въртележки, и плюшените играчки, които печелиш, ако успееш да ги уцелиш, и блещукащите езерца с пързалки или блъскащи се лодки...

Смесих се с тълпата. Пробвах какво ли не. В един момент, на една, виеща се в осморки и правоъгълници въртележка, до мен се оказа седнало русо, много миловидно момиче с ангелски невинен поглед. Каза, замечтано:

 - Аз идвам за трети път тук, а ти? Все по-интересно е... А като си помисля.. – лицето ѝ изведнъж помръкна – с какви неприятни хора е пълен светът... например... не ти ли се е случвало да искаш някой да изчезне, никога повече да не го видиш! И ако не е възможно, то по-добре ти самият да изчезнеш!

Преди да успея да отговоря нещо, момичето се прехвърли в движение на доближилата ни седалка с неправилна форма и въртележката я запрати надалеч.

Сякаш в този миг отговорът ми се материализира – доближавайки земята, видях Нея – госпожа Кучева, онази, от която нямаше отърване. Не ми се обяснява защо и как, но присъстваше редовно в ежедневието ми, дразнеше до полуда и нямаше, нямаше отърване! Несправедлива ситуация, като цяло. И как точно е попаднала госпожа Кучева тук... явно всичко се случва. В следващия момент събитията последваха едно друго за секунди. Почти без да мисля (или подсъзнателно усещайки думите на Доги - “дори да срещнеш познат, после, в реалния свят, няма да си спомняте”) и подпомогната от въртележката, която ме доближи перфектно до нея, не можах да се сдържа да не бутна силно госпожа Кучева. А тя взе че полетя точно към острите, метални, бързовъртящи се зъбци в основата на въртележката, които – не го очаквах, признавам си – я засмукаха и накълцаха на кайма. Инстинктивно ми се беше приискало да я бутна по груб, неприятен начин, но чак да я убивам... всъщност не знам, всичко се случи твърде бързо и нереално. Като компютърна игра, в която убиваш лошия.

След като слязох леко зашеметена от въртележката, до мен тръгна Доги. Погледна ме тъжно: 

 - Миличка, какво направи? Мислиш, че в "Ескапизо" всичко е позволено? Или че ние не виждаме всяко нещо, което се случва, и то доста по-прецизно, отколкото в реалния свят? Има и други като теб – които смятат, че освен да си отдъхнат от ежедневието, тук могат да прекрачват и граници. Прекалено. Жената не е мъртва, не се умира просто така в паралелните светове. Но твоето намерение, желание... това е и другата функция на "Ескапизо" – освен да дарява забавления, той предотвратява и истински престъпления и наказва онези, на които им се иска да ги извършат. Защото, ясно е – хората тук се отпускат и разкриват.

Мълчах и слушах. Доги сериозно и тъжно продължаваше да нарежда. Край нас минаваха усмихнати и отнесени лица.

 - Така че за това, което стори, ще търпиш последствия. Завръщане в света, от който идваш, няма да има. Вместо това ще преминеш и ще бъдеш залостена в роман на Стивън Кинг. Приготви се за тежки времена.

Хм, Стивън Кинг? Чудесно. Той ми е любим автор. И кой изобщо е казал, че искам да се завърна в реалността? А "Ескапизо" вече ми омръзна... няколко часа в макар и единствен по рода си лунапарк са напълно достатъчни. Доста глупави и посредствени трябва да са тия, които умират от щастие да идват тук чак редовно.

Добре де, мрак, ужас, мъчения ме очакват, но няма как да не бъде и интересно, кога друг път съм попадала в роман!? Както и да няма някоя вратичка към следващ свят, ще я открия, по-дяволите. И ще се отдалеча от обичайното ежедневие безвъзвратно. О, да.

bottom of page