©2020 katerinaneynska.com

Ескапизо

Една наелектризирана пълнолунна Нощ на нощите (тоест от онези, през които определено не се спи) прозорецът ми странно засвети откъм двора. Станах от леглото да погледна. Дворът – почти градина – скрит между няколко блока и доста запуснат, бе облян в мека цветна светлина и на една просто така появила се врата пишеше с едри, блестящи букви: Добре Дошли в Ескапизо, Лунапаркът на Лунапарковете

Сякаш само това съм чакала. Метнах едно яке, шмугнах се през прозореца (все пак сме на първия етаж) и набързо се озовах пред вратата. "Ескапизо"? С удоволствие.

Попаднах в центъра на огромен, богат, вълшебностаринен – определено Лунапарк на Лунапарковете. Без деца, без семейства. Посетителите бяха самостоятелни. До мен веднага изникна голямо черно куче – порода Дог.

 - Здравей, скъпа, аз съм Доги. Добре дошла в "Ескапизо". Забавлявай се и ако имаш нужда от нещо – само свирни.

 - Здравей, Доги. Все пак – какво е това място, този... лунапарк?

 - Място за почивка и забавления. И да срещнеш някой познат – после, в реалния свят, няма да си спомняте. Не можеш да останеш завинаги тук, но можеш да идваш, когато си пожелаеш. Явно си имала нужда от такова място – "Ескапизо" се появява само на много нуждаещите се от почивка от реалността. И притежаващи немалко въображение, естествено.

Дали сънувам? И тук е нощ и всичко изглежда съвсем истинско – и шарените захарни памуци, и огромните въртележки, и плюшените играчки, които печелиш, ако успееш да ги уцелиш, и блещукащите езерца с пързалки или блъскащи се лодки...

Смесих се с тълпата. Пробвах какво ли не. В един момент, на една, виеща се в осморки и правоъгълници въртележка, до мен се оказа седнало русо, много миловидно момиче с ангелски невинен поглед. Каза, замечтано:

 - Аз идвам за трети път тук, а ти? Все по-интересно е... А като си помисля.. – лицето ѝ изведнъж помръкна – с какви неприятни хора е пълен светът... например... не ти ли се е случвало да искаш някой да изчезне, никога повече да не го видиш! И ако не е възможно, то по-добре ти самият да изчезнеш!

Преди да успея да отговоря нещо, момичето се прехвърли в движение на доближилата ни седалка с неправилна форма и въртележката я запрати надалеч.

Сякаш в този миг отговорът ми се материализира – доближавайки земята, видях Нея – леля Кучкова, онази, от която нямаше отърване. Не ми се обяснява защо и как, но присъстваше редовно в ежедневието ми, дразнеше до полуда и нямаше, нямаше отърване! Несправедлива ситуация, като цяло. И как точно е попаднала леля Кучкова тук... явно всичко се случва. В следващия момент събитията последваха едно друго за секунди. Почти без да мисля (или подсъзнателно усещайки думите на Доги - “дори да срещнеш познат, после, в реалния свят, няма да си спомняте”) и подпомогната от въртележката, която ме доближи перфектно до нея, не можах да се сдържа да не бутна силно леля Кучкова. А тя взе че полетя точно към острите, метални, бързовъртящи се зъбци в основата на въртележката, които – не го очаквах, признавам си – я засмукаха и накълцаха на кайма. Инстинктивно ми се беше приискало да я бутна по груб, неприятен начин, но чак да я убивам... всъщност не знам, всичко се случи твърде бързо и нереално. Като компютърна игра, в която убиваш лошия.

След като слязох леко зашеметена от въртележката, до мен тръгна Доги. Погледна ме тъжно: 

 - Миличка, какво направи? Мислиш, че в "Ескапизо" всичко е позволено? Или че ние не виждаме всяко нещо, което се случва, и то доста по-прецизно, отколкото в реалния свят? Има и други като теб – които смятат, че освен да си отдъхнат от реалността, тук могат да прекрачват и граници. Прекалено. Жената не е мъртва, не се умира просто така в паралелните светове. Но твоето намерение, желание... това е и другата функция на "Ескапизо" – освен да дарява забавления, той предотвратява и реални престъпления и наказва онези, на които им се иска да ги извършат. Защото, ясно е – хората тук се отпускат и разкриват.

Мълчах и слушах. Доги сериозно и тъжно продължаваше да нарежда. Край нас минаваха усмихнати и отнесени лица.

 - Така че за това, което стори, ще търпиш последствия. Завръщане в света, от който идваш, няма да има. Вместо това ще преминеш и ще бъдеш залостена в роман на Стивън Кинг. Приготви се за тежки времена.

Хм, Стивън Кинг? Чудесно. Той ми е любим автор. И кой изобщо е казал, че искам да се завърна в реалността? А "Ескапизо" вече ми омръзна... няколко часа в макар и единствен по рода си лунапарк са напълно достатъчни. Доста глупави и посредствени трябва да са тия, които умират от щастие да идват тук чак редовно.

Добре де, мрак, ужас, мъчения ме очакват, но няма как да не бъде и интересно, кога друг път съм попадала в роман!? Както и да няма някоя вратичка към следващ свят, ще я открия, по-дяволите. И ще се отдалеча от реалността безвъзвратно. О, да.